...

Последната притча се пише със кръв,

не защото е зима и трябва контраст.

За всеки е важно да остави следа,

подир да заглъхне сетният глас.

Имоти, бижута, все ценни неща,

доказали временно лукса.

Де юре свидетелстват коя си била,

заложен във тях е и спусъкът.

Сезонът е зимен, нямаме власт.

Ще прииждат води и покълва нов свят.

Последната притча - дъх във снега -

топи се и няма обрат.