Размисли ме
за безпосочие
и за изстрадали
безумия.
С очи дълбоко,
като с котва
прониквах,
водена от думите му
и по изпитите
му скули
се плъзвах -
вятър в
дупка в камъка.
Като змия
със сто въпроси
недоразбрани.
В мен останаха
да плуват жадните му
стихове
под напора на самотата.
Мълчание.
И разотиване.
Тревожно плъзва
в къпинака
на преболелите ми истини
под сенки
на летящи спомени.
Вълнение.
И напористо
желание да го догоня...
© Павлина Гатева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
