Един ден пътя ще намерим
за всички ни един и същ,
към светлината ще поемем
с вяра и със дух могъщ.
Може би ще се разкайваме
за грешки, за пропуснат шанс,
от химери материални заслепени,
душата си ще молим с реверанс
за прошка и за сетен път
със покаяние и в диалог със
его и съзнание
мястото си ще намерим,
като пасажери към безкрая.
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
