Feb 19, 2014, 12:00 AM

Един ден

  Poetry » Love
870 1 0
Един ден.. ще имам смелост да те погледна във очите,
един ден ще съм чиста като роса.
Ще спра да крия в джоба си мечтите,
ще спра да те каня само във съня.

Един ден, незнайно кой,
ще сваля своята гримаса.
Макар да знам, че няма да си мой,
ще разкрия всичко от душата.

Един ден гласът ми ще произнесе твоето име,
ще прозвучи по-нежно и от песента на славея.
Ще доловиш нотка на сбогуване
и олекнала ще полетя към безкрая.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Спасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...