Днес
мисълта е свободна жена,
без строгия утринен тоалет,
събула токчета,
едва удържащи
равновесието на делника
и е това, което иска -
вятър, свирукащ с пръсти,
облаче - запетайка засмяна,
порочни макови устни,
туфа полски цветя
в прегръдка на слънчогледи,
онова жабче, дето пътешества
в приказка за деца и големи,
бяло возило с червени коси,
загубило нейде гюрук
по пътя на южния бяг.
© Дана Ангелова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
