Aug 18, 2005, 2:01 AM
Един ден до края на света
Един ден и светът не ще го има...
Часовникът бавно отмерва с досада
финалната права.А после? Зима-
злокобна, мрачна като стените на ада.
Но ти затова просто сега не мисли!
Пропит от чувството за примирение,
не спирай, тичай и дори крещи,
ако това ти носи успокоение.
На улицата светват светофари
и лудват пак коли и минувачи.
Дали те знаят? Не вярвам, едва ли.
Това помага ли на теб обаче ?!
Още само дванадесет часа
и светът просто хей тъй ще си иде.
Настъпваш разсеяно фаса
и тръгваш си, без никой да те види.
Какво като си ровил толкоз време
на живота в помийните ями?
Сам виж, на никой не му дреме!
А животът...той пак те измами!
Шест часа и ритуално пада завесата
на кукления театър, наречен Земя.
Ще излезе с кошмарни заглавия пресата
и после над всичко ще плъзне смъртта.
И тогава дали ще има значение
твоята лична, човешка съдба ?
Твоето скромно семейно положение
на заплют от живота баща,
или на майка, лишена от сън,
над готварската печка приведеня.
Във сърцето бушува огън!
Тя, Земята, била толкоз подредена!
Един час и светът ще се срине,
ще се продъни небето със ярост.
Нито мен, нито теб ще ни има,
ала дали всичко било е нахалост ?!
Не, тук действат други закони
Една усмивка значи тук надежда.
Една сълза когато се отрони,
То цял букет от чувства се подрежда.
Една мечта, разперила крила
Високо над стоманените мрежи
Е токов удар в хладните тела
И събужда цял рой от копнежи!
Уви, няма време за изповед, зная-
светва червената светлина.
Остава само една минута до края.
Кой път ще поемеш сега ?!
Часовникът бавно отмерва с досада
финалната права.А после? Зима-
злокобна, мрачна като стените на ада.
Но ти затова просто сега не мисли!
Пропит от чувството за примирение,
не спирай, тичай и дори крещи,
ако това ти носи успокоение.
На улицата светват светофари
и лудват пак коли и минувачи.
Дали те знаят? Не вярвам, едва ли.
Това помага ли на теб обаче ?!
Още само дванадесет часа
и светът просто хей тъй ще си иде.
Настъпваш разсеяно фаса
и тръгваш си, без никой да те види.
Какво като си ровил толкоз време
на живота в помийните ями?
Сам виж, на никой не му дреме!
А животът...той пак те измами!
Шест часа и ритуално пада завесата
на кукления театър, наречен Земя.
Ще излезе с кошмарни заглавия пресата
и после над всичко ще плъзне смъртта.
И тогава дали ще има значение
твоята лична, човешка съдба ?
Твоето скромно семейно положение
на заплют от живота баща,
или на майка, лишена от сън,
над готварската печка приведеня.
Във сърцето бушува огън!
Тя, Земята, била толкоз подредена!
Един час и светът ще се срине,
ще се продъни небето със ярост.
Нито мен, нито теб ще ни има,
ала дали всичко било е нахалост ?!
Не, тук действат други закони
Една усмивка значи тук надежда.
Една сълза когато се отрони,
То цял букет от чувства се подрежда.
Една мечта, разперила крила
Високо над стоманените мрежи
Е токов удар в хладните тела
И събужда цял рой от копнежи!
Уви, няма време за изповед, зная-
светва червената светлина.
Остава само една минута до края.
Кой път ще поемеш сега ?!
© Георги All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Чудесно! Страхотно написано и с много чувство.
-
Какво друго мога да ти кажа, освен,че за пореден път си много прав?! Дори напълно те разбирам,защото не веднъж съм си мислила за този момент...
-
Хареса ми, четох го с интерес.
-
"А животът...той пак те измами!"
това ми хареса особено много
много хубаво стихотоворение...смиследно, красиво, добе написано -
Бива си го, идеята е много добра!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Все пак си струва човек да подреди приоритетите си.
Продължавай да пишеш. Можеш го!