Един дъждовен ден -
валят пространства скитащи.
Натрапва се лъжлив рефрен -
песен тъжна за съхнещи мечти.
Вековен сън се спуска -
резултат един - невиждащи очи.
Далечен звън ехти -
Картина на ята отлитащи.
Един дъждовен ден -
но тези капки от тъга
все някога ще свършат.
Лъжливият рефрен ще спре
и куплетът на песента
ще е завършен.
Ще се събудя от съня
и пак ще вкуся светлината.
И ятата пак ще долетят -
обречени да дорисуват
Красотата.
© Явор Костов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
