Един... единствен миг

Poetry » Other

1.6K 0 4

Все някога ще завали онзи дъжд...

Онзи дъжд на мълчанието. Все някога небето

ще разтвори сърцето си. И болката, събирана с години,

ще изчезне... за миг. Все някога... все някога...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Lost_in_emptiness (Мария Стоянова)

Да, все някога...
Много е хубаво! Поздрав!

2008-12-21T22:09:49+02:00
Katriona (Кети Рашева)

Тодор е прав, усеща се див копнеж по освобождаване от духовните окови, хубав и прецизен стих

2008-12-20T16:28:19+02:00
silvereye (Паулина Зарева)

тогава може би ще дойде свободата Страхотно е!

2008-12-20T13:04:47+02:00
GLAVATA (Тодор)

усещам някакъв копнеж за духовна свобода! Харесва ми.

2008-12-20T12:54:03+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0