Един език – пространство към безкрая:
утеха, болка, вяра и мечта.
Пътувам през Вселената към Рая –
откривам нови пътища, летя.
Един език – чрез него те обичам
и с думите рисувам тих пейзаж.
Дошла е пролет, първото кокиче
разцъфна и сега не е мираж!
Един език – безброй врати отваря –
мелодия към твоята душа.
Отключвам те – сега съм аз ключарят
и нямам право вече да греша!
Езикът ни! Не спирай! Говори ми!
Обичай ме и с мисли и чрез рими!
© Bo Boteva All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
