Един живот - дали ще стигне?
Разказвала ли съм ти някога за страховете си?
Не съм. Сигурно било е пак от страх.
Дошло е време да ти се разкажа ...
Несподеленото тежи.
Страхувам се, че Самотата дебне.
Че пълно щастие не се полага никому.
А ти ме сбъдна и осмисли и допълни.
Така владееш цялата ми същност,
че само мисълта - "живот без теб" -
боли, убива, ужасява ...
Имам нужда да ти се раздам
и ме е страх от това дали ще стигне време.
Един живот със тебе споделен -
за нищо друго всъщност не копнея.
Получих много, ред ми е да давам,
а един живот е много малко време...
© Мария Дуплищева All rights reserved.
