Един живот не стига!
Скривам те във непознати думи,
чужди да не те отнемат,
сбирам, отброявам те в минути,
най-безценното ми, отредено време.
Скривам те в дълбоките си рани,
никой тамо да не те потърси,
в мене, моя да останеш,
дорде смъртта на две ме скърши.
Скривам те във гласните си струни,
единствено чрез теб да проговарям,
нотите да бъдеш в песента ми,
когато от обичане запявам.
Скривам те във розови клепачи,
предпазващи зеници от изсъхване,
под тебе да заспивам в здрача,
ти да носиш ми разсъмване.
Скривам те във острието на молива,
пишещ страниците на житейската ми книга.
Тебе да обичам, моя, мила,
вярвай ми: Един живот не стига!
© Деян Димитров All rights reserved.
