Един мъж на 55
Един мъж на 55
Родил съм се отдава в столицата,
един мъж на петдесет и пет лета!
За да пиша стихове, да редя слова
виновна е единствено Тя, Любовта!
През годините идваше и си отиваше тя,
първо тя идваше а след нея Тъга и Самота.
И така ден след ден живота си отминава,
остават само спомените, но Вярата продължава.
Чета им стиховете си на моите деца,
а на края им има и поука една.
Стихове за живота и за Любовта,
събрани в книжки, да останат за хората!
И бавно се посребрява моята коса,
но аз съм горд, не тъжа от това.
Създал съм синове, гордея се от това,
те ще продължат моя път някога
когато си отида ще останат и моите слова!
© Валентин Миленов All rights reserved.
