Един обикновен конкретен случай на зарибявка в Интернет
Един обикновен конкретен случай на зарибявка в Интернет
по НЕдействителен случай!
че аз останах сам, с една тегоба.
Приятелката вярна ме остави,
и в лоши размисли ме тя застави.
Тогава в "Интернета" аз се впуснах,
обявите по сайтовете пуснах,
и "Скайп" и "Фейсбук" си направих даже,
та с някоя невеста на облажа.
Започнах чат с една мадама яка,
която обеща да ме "отрака",
прати ми снимки по бельо, на плажа,
и нямаше как аз да ù откажа.
"Аз Монка казвам се и те целувам!"
"Аз цяла нощ със тебе ще лудувам!"
"Обичам твоите ръце красиви,
косите ти, очите ти игриви..."
"... но нямам камера да се покажа,
ни микрофон, та дума да ти кажа.
Така че мога само да ти пиша,
и цял романс сега ще ти напиша!"
И как я завъртя главата моя,
как ме пренесе в хватката на зноя,
че ден и нощ във "Интернета" сричах
и в любовта нетленна се обричах!
И веч дойде очакваната дата
ний да се видим там, насред площада,
завесите да вдигнем, да се зърнем,
представите си наши да обърнем!
Аз пръв се появих на тази среща,
по мен се стичаше потта гореща,
сърцето ми туптеше като лудо,
очакващо красиво, райско чудо.
Но вместо тя, красавицата блага,
при мен дойде един голям мъжага
и ми подаде лапата космата:
"Това съм аз, момичето от чата"!
"На мен ми требва ей такъв, заблуден,
щот' аз ужасно зверски съм възбуден!
И сакам некой мъжки г..з да прасна,
да потуша въбудата си бясна".
Подскочих аз, като върбова клонка!
Тя се оказа Мончо, а не Монка!
Та се отскубнах от ръката грозна
и хукнах рязко, с крачка грандиозна!
А той след мен побягна и извика:
"Аз теб у миша дупка щ'те натикам,
ти само да ми паднеш тук, на сгода,
в света на чудесата ще те водя!"
Ах, тази Монка, тази моя Монка,
сега ми спретна дива, люта гонка!
Подгони ме по улиците върли,
в безумно приключение ме хвърли. Видях един храст и се скрих зад него,
за да запазя мойто мило его,
и цяла нощ клечах като маймуна,
от страх, че може Монка да ме зърне!
На сутринта аз станах и си тръгнах,
разочарован, смазан и излъган,
задъхан, уморен от таз "разходка",
уплашен и треперещ като котка.
Това е "Интернетът", драги хора,
той ту е фалш, ту някаква опора,
ту начин на живот, ту е зараза,
и мен, наивника, ме той наказа.
© Донко Найденов All rights reserved.
)
