Sep 23, 2008, 4:31 PM

Един обикновен мъж

  Poetry » Other
832 0 10

 

 http://www.youtube.com/watch?v=LMyv5fhLOLg&feature=related

 

Аз съм само един
съвсем обикновен мъж,
като хиляди други,
но имам малко
по-голямо сърце.
От него звездите
черпят  енергията си,
небето взема
своята синева,
а морето получава
мечтания лазур.
Чрез него цветята
събират аромати
и ярки цветове
за себе откриват.
С него ти можеш
да срещнеш щастието
от възвишената любов,
да почувстваш ясно
силата на живота,
да се понесеш волно
по гребена на вълните,
но това са подробности.
Наистина, аз съм само
един обикновен мъж.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...