Един поет в реалността
Къде да те скрия, любими?
И как да избягам от теб?
Нанизах те в толкова рими.
Вградих те във всеки куплет.
Разгърна ли страница даже
от този изписан тефтер,
теб виждам - застанал на стража,
изправил се горд офицер,
как браниш с меч първото място.
Съсичаш в борбата мъже,
с които се чувствах прекрасно...
А с тебе? А с тебе - въобще!
Но ето те тук, в тази книга -
изправил глава като лъв,
уверен че зрънце ми стига
за теб да обърна светът.
О, стига ми много по-малко!
Да беше до мен. Но не си...
Единствено в стихове жалки
все още обичаш ме ти.
© Васка Мадарова All rights reserved.
