Любовници аз имах много, но любим той бе един.
И колко време трябваше да си отмине,
за да видя него в моите очи...
Крадци на ласки имах много,
ала един взимаше от моята душа.
И сякаш телата ни се сливаха,
трепереха за свойта топлина.
Лукс раздаващи аз имах много,
но един своето сърце ми подари.
Да вземе някой друг тези всички „много”,
на мен ми бе достатъчен един.
© Ваня All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
