Любовници аз имах много, но любим той бе един.
И колко време трябваше да си отмине,
за да видя него в моите очи...
Крадци на ласки имах много,
ала един взимаше от моята душа.
И сякаш телата ни се сливаха,
трепереха за свойта топлина.
Лукс раздаващи аз имах много,
но един своето сърце ми подари.
Да вземе някой друг тези всички „много”,
на мен ми бе достатъчен един.
© Ваня All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
