Feb 15, 2008, 11:24 PM
Един тревожен Internet_сонет
Последен "писък моден" - телефоните
и "скайп" по обезжичен интернет
така жестоко очуждават хората,
превръща се екранът в "мироглед"
И вместо да общуват ЗаЕдно в "общности",
докосвайки се насред свят голям,
всеки е "онлайн", трака си самотно,
заврял лице във своя "телекран".
Потънал във потока от "новговор"
от кльомби, смайлове и спам,
повярвал, че е станал "много дОбър",
но "по-добЪр" дали е той, не знам...
Навред жестоко впримчила е мрежата
стандартните тела и умове
и все по-рядко сещат те копнежите
на "Робинзон" и "Дивото зове"
Играят ли децата ви на "жмичка"?
На "пускам кърпа" или "на шише"?
Или седят си вкъщи те самички
и виртуално трепят зверове?
Така се губят мимики и жестове,
и липсва отразен в очите плам,
дъха си топъл рядко вече сещаме,
нюансите на дързост или свян,
когато на ухо шептим горещо,
тъй както Джейн шептеше на Тарзан,
а "ябълка" напомня ни за нещо -
марка софтуер, подмамила Адам...
Превръщаме се в орган на машината
във ферма за "човешки материал"
и лъжем се, че тъй е само зимата.
Прониква в нас двоичен идеал,
от който губим "Лиско" и делфините...
Всеки е сам в глобалния квартал.
и "скайп" по обезжичен интернет
така жестоко очуждават хората,
превръща се екранът в "мироглед"
И вместо да общуват ЗаЕдно в "общности",
докосвайки се насред свят голям,
всеки е "онлайн", трака си самотно,
заврял лице във своя "телекран".
Потънал във потока от "новговор"
от кльомби, смайлове и спам,
повярвал, че е станал "много дОбър",
но "по-добЪр" дали е той, не знам...
Навред жестоко впримчила е мрежата
стандартните тела и умове
и все по-рядко сещат те копнежите
на "Робинзон" и "Дивото зове"
Играят ли децата ви на "жмичка"?
На "пускам кърпа" или "на шише"?
Или седят си вкъщи те самички
и виртуално трепят зверове?
Така се губят мимики и жестове,
и липсва отразен в очите плам,
дъха си топъл рядко вече сещаме,
нюансите на дързост или свян,
когато на ухо шептим горещо,
тъй както Джейн шептеше на Тарзан,
а "ябълка" напомня ни за нещо -
марка софтуер, подмамила Адам...
Превръщаме се в орган на машината
във ферма за "човешки материал"
и лъжем се, че тъй е само зимата.
Прониква в нас двоичен идеал,
от който губим "Лиско" и делфините...
Всеки е сам в глобалния квартал.
© Кирил Ценев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Наистина много хора се вманиачават в технологиите. Мързеливи, зависими от прости забавления, окаяници.
-
За съжаление е точно така.Младежта с ужасно бързи темпове се механизира,роботизира.Дали тези деца някога ще изпитат чувството на удовлетвореност-пуснали първото хвърчило,на срам-целувайки за първи път?
-
Ми то в това глобално село... квартал викаш... ама на селО от градски тип... Поздрави, ама така... малко алиенационни
-
Много вярно!
-
Много тъжно, натажи ме, но истината си личи...и нека тъй направим да спасиме, децата ни освен и Иракли
-
ЕЕЕЕЕЕЕ, много хубаво! Пипни само малко ритъма.
-
Много актуално и за жалост - много вярно!
Браво! -
"Превръщаме се в орган на машината
във ферма за "човешки материал"
и лъжем се, че тъй е само зимата. "
Така е!И ще продължава и след зимата!
-
Прекрасно казано ! Браво ! Защо ли се чудим на отчуждението от самите себе си ?
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
