Един забравен Робинзон Крузо
ЕДИН ЗАБРАВЕН РОБИНЗОН КРУЗО
... в бавното стакато на дъжда,
в бризовете – метнали драперии,
вейвам си ваджишката брада! –
помниш ли ме? – твоят мил Валерий.
В тъмното по морза моят кларк
праща ти затихващи сигнали.
Спря над мен в притихналия парк
Господ Бог звездата ми да пали.
Тръгвам, а не зная накъде?
Връщам се. Къде? – и туй не зная.
А дъждът шурти – вода в биде! –
и съвсем не му се види краят.
И морето гърчи гърбав гръб.
Цяла нощ в несвяст реве и стене.
И потъвам в Мировата скръб! –
тъжен като корабокрушенец.
Жив съм! – между бряг и хоризонт.
Рано е за: – Сбогом! – и за помен.
Твоят стар, забравен Робинзон! –
ти се връщам в светъл стих и спомен.
© Валери Станков All rights reserved.
