JustaLittleKid (Или Дадарова)
256 151
Feb 5, 2011, 8:54 PM

Единак 

  Poetry
472 0 6

Прекърши се дъхът ми. Тишина,
нарушавана от глухи стонове.
В гърдите пулсът ми замря.
Изгубени, по стръмни склонове
се търкулнаха сълзите от кристал,
сякаш от душата ми изтръгнати.
Там някъде той беше издълбал
прощалните слова на тръгване.
Все думи, празни и ненужни,
и едно последно сбогом,
преди да станем непознати, чужди.
Душата ми тежи като олово.
Покрита цяла с дантела и коприна,
потъва бавно в море от мрак.
Светът ми разруши и си замина,
защото бил просто единак.

© Или Дадарова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??