Единствена жена
Аз цял живот съм по света пътувал,
от борове и палми свят колко съм жадувал,
копнял съм много и съм се страхувал
и смях отиващ си все съм сънувал.
С колко хора весел съм се срещал
и колко болки с пулса съм усещал,
жени съм срещал с устни от умора присвити,
от любов владееща живота но отишла си,
дори изтривал съм им аз сълзите.
И смял съм се, и толкова съм плакал,
като листо стоял съм увиснало в мрака, ...