Nov 17, 2007, 10:27 PM

Единствена ли съм

  Poetry
1.1K 0 5
Отново мъка и сълзи,
питам се единствено защо?
Не искам пак да ме боли
и сърцето ми да е само.
Смъртта ли е спасение
от живота толкова жесток?
И защо е това мъчение,
наречено любов.
Настъпва пак нощта,
ти до мен си във съня.
Дори не искам да сънувам,
просто да не съществувам.
Не казвай нищо,замълчи,
думите не са ми нужни.
Нужен си ми само ти,
радостта във дните тъжни.
Дали обичам те не зная,
не зная за какво се моля.
На чувствата да сложа края,
или да бъда вечно твоя.
Кажи ми,единственa
ли съм за теб сега?
Или това е приказка измислена,
завършваща със самота.
За тебе всичко давам,
ако ти си любовта.
Сърцето си ти подарявам,
пази го,твое е сега.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...