Единствена любов
Единствена любов
Един живот, една мечта,
една любов със две лица.
Мъка, болка, самота
по изгубена любов, една.
Зърна ли те пак за миг -
цялата изтръпвам.
Горя, изгарям - аз пламтя.
И никой, знаеш ли, че никой
досега огъня не успя да угаси?!
Щом те срещна - хвърчат искри.
Голямата любов за мен си ти,
но, уви, разделени заради лъжи.
Ти още ме обичаш, както преди
и аз за тебе плача до зори.
Сънувам те с тъга и плач,
стряскам се и скачам,
а от очите рой сълзи блестят.
Това ли е голямата любов -
да страдаш, да обичаш,
дори да знаеш, че той
на друга принадлежи.
И единствено остава надеждата,
че някой път може би вижда
в нея твоите очи.
© Мирослава Иванова All rights reserved.
