Образа ти пазя,
в мислите ми плахо си стои.
Един ден, ако не виждам,
знам, че с мен ти там ще си.
Гласът ти нежен
тихичко в главата ми шепти.
Един ден, ако не чувам,
той за мене ще звучи.
Думите ти – силни,
със сърцето си помня до една.
Един ден, ако не мечтая,
те ще ме изправят на крака.
© Янита All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
...