Единственна
Единствена като призрак, през зора от спомени пътувам
На надеждата сълзата с радост да прегърна.
Очакване ли...?
Ненаситна завист ли...?
И да бягам, нямам сили да откривам.
Единствена, възвишена…
и някак тайно спотаена,
надничам в утрото на минали през мен стихии.
Прегръщам спомени в окови и зад зид зазиждани.
С отронен вик и дъх на вяла нежност
като с миг от вечност се покривам.
Но няма връщане, разбирам.
И пак единствена, злокобна...
Свойта ледена усмивка на вживяна мъдрост,
но на никого ненужна, преоткривам.
И съм не по-малко и не повече,
но с дъх от тебе съживявана
и върху камък,
с устни вдъхновявана.
Таня Кирилова
© Таня Кирилова All rights reserved.
