Единствено
Навярно ще издраскам много листи,
и много думи ще зачеркна в суетата си.
Но днес душата си реших да поразлистя,
наместо тях, и да я питам докога ще плаче?
Ако иска, нека ме напусне,
май прекалено дълго ме търпя!
И без това май никак не я жаля…
Ала какво да ми разкаже тя, горката?!
Когато всеки път я наранявах,
тя смирено чакаше -
и никога не промърмори, не посмя.
Единствено пред теб проплакваше…
Защото знаеше, че ще я разбереш.
И винаги бе в някакво очакване -
да те открие някъде,
но тайничко от мен самата, за да си поплаче…
NG/nnn
11.11. 2007
© Нели All rights reserved.
