Единствено изгубени ще разберем
Все повече расте желанието ми
да се изгубя в дългите ръкави
на зимните, но празнични в небето,
танцуващи с рождението на щурчето,
облаци.
Така, и все така изгубена
да си остана...
Когато се усмихваш как проглеждам
и се понасям ниско, ниско
над светлите пътеки на водата...
Дори да е останал някой черен гарван
и той ще се превърне в пеперуда,
ще съобщи на младите кокичета,
че идния вълшебен земетръс
във полунощ ще приближи телата
на моята и твоята цигулка.
Тогава струните ще затреперят.
Движи ръката ми!
Изгубвай се
в извивките на пролетния вятър!
Косите ми завиват брегове...
и не залязва онзи поглед влюбен
на залеза
в единственото ехо.
Единствено изгубени ще разберем
звездите как умеят да обичат
и топла е последната им дреха.
https://www.youtube.com/watch?list=PLhkK1Q5jACE3yFI1VItkEZXPp3WrL54M5&v=lIvW4IBGNsE&feature=emb_title
