Ако някой днес ми каже:
Намисли си ти желание едно!
Бих поискала да мога
да се будя всяка сутрин в твоето легло.
Да усещам аромата,
топлата ти кожа...
А дъхът ти тялото ми да обхожда.
Да усещам топлината,
огнените ти ръце...
А устните ти да пълзят по моето лице.
И ако някой днес ми каже:
Достатъчно ли е това?
Бих отвърнала му: Да!
Щастлива аз ще бъда,
щом блясъка в очите ти на сутринта ще видя!
© Антония All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
