Единство на контрастите
(или... когато слушам Вагнер)
Виж. Погледни я. Скандалът е тя.
Даже мълвата по тъмно е също
извор-проклятие с жива вода –
дави огнище, а после прегръща.
Той е различен – намръщен и зъл –
бесен след себе си бурите влачи.
С нрава самотен на дивия вълк,
вяра изгубил към себе си крачи.
Беше студена, безлунна нощта,
тръпнещ надуши следите ѝ леки.
С всички инстинкти усети кръвта...
в сплита изгарящ на вените крехки.
Живата нота на нейния пулс
в него отекваше с бяла поличба.
Жажда за плът... Сеизмичният трус
стене в очите му с тежка молитва.
Тази зачатъчно влажна нега́
с ярост събуди нагона му древен.
Сграбчи косите ѝ. Вдиша греха.
Хищно. До кости. Първично обсебен.
Порив ръмжащ, като нежен камшик
с болка взриви се в пулсираща вена.
Устни погалиха вълчия вик...
пада в краката ѝ шапка червена...
Жени Иванова
© Jasmin All rights reserved.
