Apr 5, 2008, 5:38 PM

Една бездомна приказка!

  Poetry » Civic
1K 1 5

Чували сте я и вие...
чувала съм я и аз !
Приказка, но не в магия,
не в любов и във захлас!

Там разказва се за скръбното,
за умиращи деца...
Нямат топли утрини и вечери,
имат - ничия съдба!

И градът тъй тих за някой,
светещ, канещ с топлина...
там той дом е и на бедните,
свили се в студенина!

А снежинките усмихват се...
на лицата зад стъкла...
И за тях така красиви са
за тези - с топли облекла!

Ничиите бродят, мръзнейки,
чувстват с ледени сърца.
Тях снежинките обвиват ги,
тях ги смачква радостта!

И от малки тръгват "просейки",
и от малки вънка спят...
Сякаш са родени, мислейки
как от някой да крадат!

Те остават си все ничии,
нямат думи, нито звук...
и живеят вечно нямайки
   ден за ден...
        от път на път...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Здравкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...