5.04.2008 г., 17:38 ч.

Една бездомна приказка!  

  Поезия » Гражданска
651 1 5

Чували сте я и вие...
чувала съм я и аз !
Приказка, но не в магия,
не в любов и във захлас!

Там разказва се за скръбното,
за умиращи деца...
Нямат топли утрини и вечери,
имат - ничия съдба!

И градът тъй тих за някой,
светещ, канещ с топлина...
там той дом е и на бедните,
свили се в студенина!

А снежинките усмихват се...
на лицата зад стъкла...
И за тях така красиви са
за тези - с топли облекла!

Ничиите бродят, мръзнейки,
чувстват с ледени сърца.
Тях снежинките обвиват ги,
тях ги смачква радостта!

И от малки тръгват "просейки",
и от малки вънка спят...
Сякаш са родени, мислейки
как от някой да крадат!

Те остават си все ничии,
нямат думи, нито звук...
и живеят вечно нямайки
   ден за ден...
        от път на път...!

© Маргарита Здравкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??