Една бездомна приказка!
Чували сте я и вие...
чувала съм я и аз !
Приказка, но не в магия,
не в любов и във захлас!
Там разказва се за скръбното,
за умиращи деца...
Нямат топли утрини и вечери,
имат - ничия съдба!
И градът тъй тих за някой,
светещ, канещ с топлина...
там той дом е и на бедните,
свили се в студенина!
А снежинките усмихват се...
на лицата зад стъкла...
И за тях така красиви са
за тези - с топли облекла!
Ничиите бродят, мръзнейки,
чувстват с ледени сърца.
Тях снежинките обвиват ги,
тях ги смачква радостта!
И от малки тръгват "просейки",
и от малки вънка спят...
Сякаш са родени, мислейки
как от някой да крадат!
Те остават си все ничии,
нямат думи, нито звук...
и живеят вечно нямайки
ден за ден...
от път на път...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Здравкова Всички права запазени
