Aug 6, 2006, 10:23 PM

Една цигара време...

  Poetry
1.8K 0 4
Една цигара време
преди мисълта за теб
отново ме обземе
Зная-
никой не може да те отнеме,
защото не си мой
Докато взема в ръце живота свой-
само въпрос на време е!
Ти си похотлива игачка
не искам да съм жестока,
но една прекрасна случка
остави ми рана дълбока!
Имам нужда да забравя
ти си просто предтекст,
за да не се изоставя
Бреза от вятъра огъната-
извита,не пречупена
ще се изправя!
В такива мисли погълната,
в безразличния залез усетих те
От две лъчи-ръцете ти,обгърната
за теб дори заболя ме
Ти никога няма да надникнеш през мислите,
заслепен от миража в истините...
Запази това,
което ти позволя да вземеш,
после си остави време да се съвземеш,
защото те чака дълъг път-
към бъдещето да поемеш...
Едничко настоящето ти е с мене
Наслаждавай се,
преди да те омая,
докато миналото ми изтлее,
защото не след дълго ще забравя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослава Грозданова All rights reserved.

Comments

Comments

  • С всеки изминал ден се убеждавам,че мъжете мислят само с втората си глава...за жалост
  • На мен ми хареса.Реално е.Такива са мъжете-първичен инстинкт.Приемат нещата външно,без да си представят, че има и вътрешност...Браво на теб!
  • Ами благодаря,въпреки,че не мисля да го коригирам
  • Има...Има, но има и малко,съвсем малко работа му трябва...Според мен е добро, но...Поздрав!Хенри

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...