Една е истината

Една е истината

Пресичат се разстояния.

Гонят се думи, мисли, желания.

Губиш си ума

на ръба на безмълвието.

Боли тишината, жигосана.

Палим здрача безвременно.

Когато спира времето,

идват сълзите бездомни.

Но само една е истината.

Да прошепнем на човек:

Подай ръка, аз те обичам.

Вземи ме в шепи горещи,

аз сърцето си ти давам.

Да напишем живота с любов

с обичане да ги напишем

и в този стих да се скрием,

влюбени и сбъднати.

© Ванко Николов (Starkmaster   ®vn)