22.10.2013 г., 21:41

Една е истината

658 0 0

Една е истината

 

Пресичат се разстояния.

Гонят се думи, мисли, желания.

Губиш си ума

на ръба на безмълвието.

Боли тишината, жигосана.

Палим здрача безвременно.

Когато спира времето,

идват сълзите бездомни.

 

Но само една е истината.

Да прошепнем на човек:

Подай ръка, аз те обичам.

Вземи ме в шепи горещи,

аз сърцето си ти давам.

Да напишем живота с любов

с обичане да ги напишем

и в този стих да се скрием,

влюбени и сбъднати.

 

© Ванко Николов (Starkmaster   ®vn)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванко Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...