22.10.2013 г., 21:41

Една е истината

661 0 0

Една е истината

 

Пресичат се разстояния.

Гонят се думи, мисли, желания.

Губиш си ума

на ръба на безмълвието.

Боли тишината, жигосана.

Палим здрача безвременно.

Когато спира времето,

идват сълзите бездомни.

 

Но само една е истината.

Да прошепнем на човек:

Подай ръка, аз те обичам.

Вземи ме в шепи горещи,

аз сърцето си ти давам.

Да напишем живота с любов

с обичане да ги напишем

и в този стих да се скрием,

влюбени и сбъднати.

 

© Ванко Николов (Starkmaster   ®vn)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванко Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...