Jul 28, 2006, 12:44 PM

ЕДНА ЖЕНА

  Poetry
1.6K 0 11
ЕДНА ЖЕНА
на А

Жена , догаряща в любов-
виновна и неоправдана,
лишена от финален послеслов
е книгата гравирана с измама.

Най- тънък път от вафлена кора
със мнима сладост беше я подлъгал,
довеждайки до няма пустота,
душата й ,неистово наръгал.

Огнището, полепва пепелта
от тайните, разлюбени постели,
попива във разсъдък мисълта
и радости отдавна прецъфтели.


Лицето й, без живият живот,
и устните болеят от разлъка,
една жена с душата си в развод,
затънала на брегове от мъка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...