На В.
Жена, каквато друга няма!
Изпивам голото й тяло
и кожата й като мляко
със устни нежно очертавам.
Над мен като коприна пада,
не мога да й се наситя!
И в миг ме стопля като лято,
а вън дъждът вали, не спира.
Една жена, едно вълшебство;
и като статуи в тревата
сме слети в дивно съвършенство
и виждам вече светлината...
© Лъчезар Цонев All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
