На В.
Жена, каквато друга няма!
Изпивам голото й тяло
и кожата й като мляко
със устни нежно очертавам.
Над мен като коприна пада,
не мога да й се наситя!
И в миг ме стопля като лято,
а вън дъждът вали, не спира.
Една жена, едно вълшебство;
и като статуи в тревата
сме слети в дивно съвършенство
и виждам вече светлината...
© Лъчезар Цонев All rights reserved.