На В.
Жена, каквато друга няма!
Изпивам голото й тяло
и кожата й като мляко
със устни нежно очертавам.
Над мен като коприна пада,
не мога да й се наситя!
И в миг ме стопля като лято,
а вън дъждът вали, не спира.
Една жена, едно вълшебство;
и като статуи в тревата
сме слети в дивно съвършенство
и виждам вече светлината...
© Лъчезар Цонев All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
