Една жена
Ръце... в цветя.
Лице... в усмивка.
Сърце... щастливо бие, бие.
Утро... слънце,
свежест
и една жена
по пътя прашен крачи.
Къде?
Към изгрева
или към нова обич
тя отива.
Въпрос...
Без отговор за мен.
Но не за нея.
Усмивката не слиза от лицето.
Ръцете милват нежно
приказни цветя
сърцето бие, бие
а навред се носи
със птичи песни
химн на любовта.
Жена една
една светица
подала в труден миг ръка,
на чувства святи
тя е жрица
и следва своята съдба.
Лице...
Сърце...
Душа в безкрая.
Една жена в света на любовта.
Сърцето...
Бие, бие във омая.
И ще последва своята мечта.
© Христо Костов All rights reserved.
