Jan 17, 2007, 4:19 PM

Една жена

  Poetry
1.4K 0 27

Ръце... в цветя.

Лице... в усмивка.

Сърце... щастливо бие, бие.

Утро... слънце,

свежест

и една жена

по пътя прашен крачи.

Къде?

Към изгрева

или към нова обич

тя отива.

Въпрос...

Без отговор за мен.

Но не за нея.

Усмивката не слиза от лицето.

Ръцете милват нежно

приказни цветя

сърцето бие, бие

а навред се носи

със птичи песни

химн на любовта.

Жена една

една светица

подала в труден миг ръка,

на чувства святи

тя е жрица

и следва своята съдба.

Лице...

Сърце...

Душа в безкрая.

Една жена в света на любовта.

Сърцето...

Бие, бие във омая.

И ще последва своята мечта.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Костов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...