Една жена до моето легло
Изглежда е било във полусън -
усетих сякаш нечие присъствие.
Дъждецът тихо ромолеше вън,
а тя е влязла сигурно на пръсти.
Стоеше в полумрака сам-сама,
тревожния ми зов от Там дочула,
стоеше до леглото ми една жена,
с тревога във душата й нахлула...
А аз изгарях там във тишина,
съдбата пращаше ми изпитание,
от огън - в студ се мятах в тъмнина...
Светът загуби цвят и очертания...
По пламналата ми в пожар глава
посегна в тъмното и ме погали мама...
И тайнствени от детството слова
прошепна тихо като заклинание...
Олекна ми като че ли завчас.
Светът за мен отново видим стана.
Избяга болката от маминия глас,
настъпи животворната промяна!...
Поисках да целуна тази длан,
ръката й - напукана, гореща....
Но мама нямаше я вече там...
Пердето се полюшваше отсреща...
Дошла е, милата, да ми помогне пак
от ТАМ, където плач и болка няма,
и после тръгнала в изчезващия мрак,
от Божията светлина огряна...
© Роберт All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Личи си, че е послание. Ама това, което си написал не е поезия, а симфония човече. Браво на теб.
-
Благодаря ти, Весо!...Радвам се, че си забелязал и харесал този стих, защото е много специален за мен!...Да поясня само, че той не е на една годинка, а на цели осем!...
Хубава вечер ти желая!... -
Поздравления Роби. Виждам, че си го писал преди година, ама аз нали отскоро съм тук..... Великолепно е, да знаеш!
-
Благодаря!...
-
!!!
-
Благодаря ти за коментара, Ирина!...Трябва да сме самокритични, да се учим от грешките си и да не мислим, че творим съвършена поезия...Така си мисля аз. Приятен ден на теб!...
-
Здравей ,Роберт.Мислех да си починеш малко от моите коментари,но не удържах.Интелегентния диалог ме провокира...Защото четох подобен между две жени и се ужасих!Добре,че навреме ти удържа поривите ми да напусна,особено след такива коментари,чувствайки колко съм несъвършена...В другия спор направо беше битка с цитати точно къде е сричка повече и по-малко.Добре че,още никой не ми е казал подобно нещо,защото ще е заслужено,но и има несравними величини.Например един класически стих и един бял,както е в твоя случай...Защото аз преди да коментирам който и да е ,най-напред се "запознавам"оттук-оттам от произведенията му.А всеки е писал със самочувствие и затова, браво,че приемаш критиката,макар,че не забелязах" дефекта".Леле какъв адвокат се писах!!!!!!!/това е ,че пък сега не знам къде са тия емотикони,за да си послужа с тях за адмирация!/Извинявай за дългото писане,водолей,какво да го правиш!
-
Всичко е наред вече с този стих, Албена, както бях обещал...Приятна вечер!...
-
Радвам се, Роби, че приемаш съвета ми, което за мен потвърждава големия ти талант и широта на мислене. Ти си от малкото поети в този сайт, на които се възхищавам и от които се уча!
-
Благодаря за този коментар, Албена!...Разбрах че си перфекционистка и оценявам по достойнство забележката ти. Да, права си - има нещо такова...Ще го оправя, разбира се...... Тази творба е от времето, когато публикувах първите си творби в Интернет и още бях небрежен към постройката на стиха..Отдавна не съм такъв...Все пак ти благодаря за бележката!...
-
Роби, творбата ти е вълнуваща и затрогваща, на мен също много ми липсва майка ми... Но понеже свикнах.с перфектната ти поетична форма, бих те посъветвала да поогледаш още малко ритъма, за да направиш и това стихотворение перфектно. Не се съмняеам, че можеш!
-
Благодаря ти, че отново си тук, Ирина!...Радвам се, че ти допадат стиховете ми!..
-
Затова избрах тоя стих за коментар,защото въздействието му е силно, както и добрите думи от приятел...Благодаря,Роберт и си прав,че се иска мнооого време,за да обходиш това море от изяви,при това все от приятели.Но е приятно и дава хъс и тонус!Хареса ми и начина на отговора..А за кой ли път ще кажа,че стиховете ти са перфектни и по стил,съдържание и техника,Радвам се,че имам възможност да ги чета!
-
Благодаря, Марина!...
-
Мммм..., просилзих се...!!!!!!!!!!!!!
"Олекна ми като че ли завчас.
Светът за мен отново видим стана.
Избяга болката от маминия глас,
настъпи бързо видима промяна." -
Благодаря на всички, които бяха тук, четоха, коментираха и оценяваха!...
-
Винаги ще бъде с нас и ще ни помага. Поздрави!
-
Почитания!
-
Много ме развълнува, Роби, много!
-
Майките са силно превързани към децата си.Те имат магичната сила в сърцето и в ръцете за да излекуват детето си макар и вече голямо.
-
Без думи...!!! Респект, Роби!
-
Карате читателите да усетят всеки миг...и кой от нас не мисли понякога за майчините ласки
-
Почитания Ники!
-
Няма по-силно нещо от майчината обич! Благодаря ти за този стих, Нико!
-
О,клета майчина любов,която винаги ще идва! Ще ни погали с обич,ще ни вдъхне нов живот...И тихо ще си отиде.🔕
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
И трябва да им ги казваме, докато са живи!...