Една жена до моето легло
Изглежда е било във полусън -
усетих сякаш нечие присъствие.
Дъждецът тихо ромолеше вън,
а тя е влязла сигурно на пръсти.
Стоеше в полумрака сам-сама,
тревожния ми зов от Там дочула,
стоеше до леглото ми една жена,
с тревога във душата й нахлула...
А аз изгарях там във тишина,
съдбата пращаше ми изпитание,
от огън - в студ се мятах в тъмнина...
Светът загуби цвят и очертания...
По пламналата ми в пожар глава
посегна в тъмното и ме погали мама...
И тайнствени от детството слова
прошепна тихо като заклинание...
Олекна ми като че ли завчас.
Светът за мен отново видим стана.
Избяга болката от маминия глас,
настъпи животворната промяна!...
Поисках да целуна тази длан,
ръката й - напукана, гореща....
Но мама нямаше я вече там...
Пердето се полюшваше отсреща...
Дошла е, милата, да ми помогне пак
от ТАМ, където плач и болка няма,
и после тръгнала в изчезващия мрак,
от Божията светлина огряна...
© Роберт All rights reserved.
