Една ли майка е Родината?
Примигва плахо и стресиран е
ни пролетен, ни зимен ден,
приканва вятърът студен,
вчерашен вестник към валсиране.
А вестите – неостарелите,
поли повдигат, уж от свян
и тъпо в пъпа си е взрян
светът. Брои, брои неделите.
И сте щастливи късогледите
за вас е хоризонтът крив,
съдби и болки – блед курсив,
под линия. А там не гледате.
А думите стрели забодени,
мишена им е този свят,
ала избраните летят...
Нозете им не са за ходене.
Една ли майка е Родината?
И мащеха, и кой е кой?
Живота тъй ще си подминете,
или сред стадо, или в строй...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
