Една любовна нощ
Една любовна нощ
Когато се разсъмна, заваля
и капки дъжд запяха по стъклото,
а мракът нейде в ъгъла се свря!
Потъна в розова мъгла леглото!
Ти още спиш, обронила глава
на рамото ми – нежна и красива!
Косата ти – копринена вълнá,
ръката ми със топъл дъх залива!
От щастие така и не заспах.
С отворени очи във тъмнината
попивах жадно златен лунен прах
и тръпнех да дочакам светлината!
Страхувах се, че може да е сън!
Дъха си спирах, да не те събудя,
за да не се стопиш в дъжда навън.
Защото този сън е толкоз хубав!
Реална си, изваяна от плът.
Прекрасен цвят на срамежлива ружа!
Заклевах се пред теб за кой ли път
твой роб да съм и вярно да ти служа!
© Георги Иванов All rights reserved.
