Jan 21, 2016, 5:43 PM

Една мечта

  Poetry
387 0 0

                                                       Една мечта

 

 

Затварям очи и политам

мисълта ми яхнала една мечта

и в полета от високо разчитам

нежните думи подредени в речта.

 

 

Тихо шепнеш, раздаваш нежност

и вятърът ме докосва вместо тебе,

а моя полет не спира и радост

обсипва душата в синьото небе.

 

 

И слънцето озарява моите чувства

падащи звезди светят от любов

Бог рисува, благославя с изкуства

дарява душата  в живота суров.

 

 

Любовта в слънчеви лъчи превръща,

и простора влюбва се в радостта

а усмивката сърцето прегръща

устните трепетно напомнят за младостта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...