Една нота самота
Кървят от скръб прехапаните ноти.
Човешкото у мен боли до смърт.
Отеква песента, оголва нокти
в сакрален звук. И вълчи е часът.
Издишвам буря. Вдишвам урагани
На всеки лесен път обръщам гръб.
Привличат ме Голготи. Глас на врани
пълзи по пръстите на тази скръб,
която до предела ме изпълва
с оглозгани до кости сетива
… и знам, че болката е дар от Влъхва
в убийствено красива самота.
Дотам красива, че изпитвам жажда,
изпитвам нужда да извая храм…
където с болка себе си да раждам
… и памет, че човек умира сам.
Жени Иванова
© Jasmin All rights reserved.
