Една обречена любов...
Така започна всичко според мен.
Една целувка, нежен зов,
без планове за бъдещ ден.
Една обречена вина...
Дали със теб така ще се раним
студени, мрачни през деня,
щом нощем тъй близко стоим?
Една обречена тъга...
Щом двамата не знаем да шептим,
дали ще има на брега
следи от нас, за да простим...
Една обречена любов...
Дали така ще бъде между нас?
Една целувка, нежен зов
и после сбогом... после мраз!
© Борислава Илиева Зашева All rights reserved.
много е готинко стихотворението.и товя стил на писане много ми прилича на моя и аз все се отнасям в някви тъжни теми ама кво да се прави 
ето ти едно ликнче към моито последно стихотворение http://otkrovenia.com/main.php?action=showuser&username=lilchetu&tab=2 аз пиша много от скоро(няма и месец) и все още не съм се осъвършенствала но се надявам да ти хареса и успех с писането 
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
