Една от слепите
Нейната предателска особа
и твоите очи наказаха
и убиха моята порода -
да пиша за любов прекрасна.
Дали съм една от поетите,
които муза имат една-единствена,
или съм една от слепите,
описваща с метафори обидни
Някой колко го обичам
и друг - в него как не вярвам.
С думи мога да пречиствам
или да наранявам.
Дали гледам аз на всички хора
като на копие, възможност за утеха
В стих. Обичам ли някого изобщо,
или обичам да пиша стихове за него?
Задавам си милион въпроси -
лош човек ли съм, задето
върху свойте стихове се нося,
но бягам от прегръдката ти мека?
Ще се отървеш ли от поет такъв,
който не вижда любовта си?
Който ще те заобича пръв,
чрез стихове,
но ако в тях сама си,
Тогава ще избягаш ли от лошите ми думи,
когато със добрите се преплитат?
Бягай, тичай, а за любовта ми
не мисли. Тя не те обича…
© Ангела Топалова All rights reserved.
