Aug 8, 2017, 1:08 PM

Една рецепта стара

332 0 0

ЕДНА РЕЦЕПТА СТАРА

Две пръчки лозови съм боцнал в двора
и чакам аз лозе да порасте...
Да вярвам ли на таз рецепта стара,
че грозде някога от туй ще се яде.

 

О, бурените трябва аз да окопая,
а трябва също и да ги торя
да ги поливам и да се старая
и всякакви проблеми да реша.

 

А всичко туй не идва на готово,
не може с фокуси да се реши.
Лозето както знаеш не ще слово,
мотиката от зор ще го спаси!

 

Ти скръстиш ли ръцете си на кръста,
не можеш работите да редиш.
Не припкаш ли в нещата си чевръсто,
ти несполуките си ще плодиш!
07.08.2017г. Драгойново

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...