ЕДНА СВЕТУЛКА МИ ОСТАВИ ЗНАК
... нали ще свърши всичко изведнъж, и сетне никой няма да ни помни,
нима се помни пролетният дъжд, надвесил над градчето леки стомни,
трептежите на лятната трева, бръмчежът на пчела в чашле на цвете,
свистеж на гмежни птици в синева, разперили си над света крилете,
калашникът във старата гора, тъй не засякъл – в клюна на кълвача! –
светкавица, небето що раздра, разчорли се – от мен на три разкрача,
див трополеж на конче без юзда – във бяг от конекрадците си дърти,
тъй облаците чезнат без следа – щом буреносен гърмел ги разкърти,
римуван въздъх в падащия мрак, във който аз за светлинка се молех –
една светулка ми остави знак! – бях Светлина за миг със нея в полет.