Невинна сълза се отрони,
кристална и чиста до болка.
Търколи се като камък, тежка,
от умора от дългия път "извървян" по лицето...
Малка и нищожна,
начерта тъга като остави следа.
Пое я бурният вятър от чувства,
заради който тя беше родена...
И в земята я заби... като комета!
Сякаш бе дошъл краят на света...
Така невинна, малка, лека,
една сълза от очите ми се стече... ...