Sep 2, 2006, 11:17 AM

Една тъжна жена

  Poetry
1.4K 0 3
Тъга. Разкъсваща болка.
Една трепереща ръка.
Проблясва само острието
на ножа в нощта!

Самота! Живота се смее
над една тъжна съдба!
А една гореща сълза
се стича по лицето
на жена!

Зад ъгъла скрита, чака 
Смъртта и нейният час 
да удари! Но тя цяла
вечност може да чака,
а жената само няколко
мига!

Едно блестящо острие
се слива с трепереща
ръка и за няколко 
секунди пробива 
плътта на една 
тъжна жена!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя All rights reserved.

Comments

Comments

  • нека да няма никога толкова тъжни жени!!!
  • Тъга.
    Разкъсваща болка.
    Една трепереща ръка...
    Проблясва
    само острието
    на ножа
    в нощта!

    Самота!
    Животът
    се смее
    над една тъжна съдба!
    А една
    гореща сълза
    се стича
    по лицето
    на жена!

    Зад ъгъла скрита,
    чака
    Смъртта
    и нейният час
    да удари!
    Но тя цяла вечност
    може
    да чака,
    а жената
    само няколко мига!

    Едно блестящо острие
    се слива
    с трепереща
    ръка
    и за няколко секунди
    пробива
    плътта
    на една тъжна жена!

    Това ти предлагам като форма на стиха ти!
    Поздрав!
  • Петинка, дано тази тъжна жена ,която рисуваш не си ти ..
    Стиха е като вопъл откъснат отдушата ти , но дано самотата в теб не е стигнала критичната точка в която
    "Едно блестящо острие
    се слива с трепереща
    ръка и за няколко
    секунди пробива
    плътта на една
    тъжна жена! "

    Стиха е хубав.поздрави!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...