Sep 2, 2006, 11:17 AM

Една тъжна жена

  Poetry
1.4K 0 3
Тъга. Разкъсваща болка.
Една трепереща ръка.
Проблясва само острието
на ножа в нощта!

Самота! Живота се смее
над една тъжна съдба!
А една гореща сълза
се стича по лицето
на жена!

Зад ъгъла скрита, чака 
Смъртта и нейният час 
да удари! Но тя цяла
вечност може да чака,
а жената само няколко
мига!

Едно блестящо острие
се слива с трепереща
ръка и за няколко 
секунди пробива 
плътта на една 
тъжна жена!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя All rights reserved.

Comments

Comments

  • нека да няма никога толкова тъжни жени!!!
  • Тъга.
    Разкъсваща болка.
    Една трепереща ръка...
    Проблясва
    само острието
    на ножа
    в нощта!

    Самота!
    Животът
    се смее
    над една тъжна съдба!
    А една
    гореща сълза
    се стича
    по лицето
    на жена!

    Зад ъгъла скрита,
    чака
    Смъртта
    и нейният час
    да удари!
    Но тя цяла вечност
    може
    да чака,
    а жената
    само няколко мига!

    Едно блестящо острие
    се слива
    с трепереща
    ръка
    и за няколко секунди
    пробива
    плътта
    на една тъжна жена!

    Това ти предлагам като форма на стиха ти!
    Поздрав!
  • Петинка, дано тази тъжна жена ,която рисуваш не си ти ..
    Стиха е като вопъл откъснат отдушата ти , но дано самотата в теб не е стигнала критичната точка в която
    "Едно блестящо острие
    се слива с трепереща
    ръка и за няколко
    секунди пробива
    плътта на една
    тъжна жена! "

    Стиха е хубав.поздрави!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...