Тишина, очите ми примигват.
Става тихо, как ми се спи!
Колко само е тихо, гласове притихват ,
но душата не мълчи.
Седя сама и мисля как, къде и до кога?
Слушам и искам да чуя душата как ридае.
Мъча се и подтисната се давя в кристалната сълза,
а сърцето мое пак мечтае.
Премигвам втори път и някой идва сега.
Ето я моята приятелка самота.
Пак с нея да съм ще си избера,
защото само тя не ме предава. ...