Една врата
Стените ни обграждат в кръг,
поставят форма и предел.
Те пазят нашия уютен кът,
самотен свят, без път, без цел.
И блъскаме с юмрук и длан
в студения им сив затвор,
или стоим зад тях в капан,
сломени в нечий чужд декор.
Но в сивата им плътнота,
когато си почти сломен,
понякога една врата,
проблясва в мрачния им плен.
Приглъхнал вик не е мълчание,
един мечтан и търсен праг.
Очакван шанс е дарование,
а пък куражът, личен флаг.
© Бончо Бончев All rights reserved. ✍️ No AI Used
