Една вълшебна лунна нощ в Океана...

Nov 30, 2014, 7:31 AM 2014-12-01T21:40:56+02:00

Poetry » Landscape

443 0 6

Една вълшебна лунна нощ в Океана...

Звездите тегнат каго грозд:

с ръка, аха, да ги докоснеш...

Не ти се спи и цяла нощ,

и цяла нощ да спиш не можеш...

И искаш да ги обереш...

Береш зърната кехлибарени,

а сладостта им като пещ

разжарена ръцете пари...

... Загледан в зрялата Луна

усещаш аромат на дюля,

увиснала във Есента

самотна, неотбрулена...

А Млечният и Лунен път

кръстосани са в Океана

и разлюляната му гръд

покриват със златиста пяна...

... И тръгваш по вълните сам

Луната радостно помъкнал,

и в пътят ти неизвървян-

в нощта възторгът не замлъква!...

Коста Качев,

Едно време в Океана

Please sign in with your account so you can comment and vote.

fred06 (Фред)

2014-12-04T16:49:27+02:00

Много картини - и зрителни и слухови събуждат стиховете.Браво!
rossie (Росица Сертова)

2014-11-30T20:52:59+02:00

Много ми хареса! Поздрави!
milkokanchev62 (Милко Кънчев)

2014-11-30T19:58:32+02:00

Радвам се за коментарите и оценките, под стиховете Ви! Доскоро ги нямаше... Поздравления и тук!
IGeorgieva (Ирена Георгиева)

2014-11-30T13:05:02+02:00

Вълшебна картина! Чудесна поанта!
Eia (Росица Танчева)

2014-11-30T08:19:43+02:00

"... И тръгваш по вълните сам
Луната радостно помъкнал,
и в пътят ти неизвървян-
в нощта възторгът не замлъква!..."
Философия, която дава сили, която окрилява и последния миг...
Eva55 (Евелина Стоянова)

2014-11-30T08:17:11+02:00

Ммммм..., небесен разкош - без думи...!!!
... Загледан в зрялата Луна
усещаш аромат на дюля,
увиснала във Есента
самотна, неотбрулена...